🤔Защо развиваш емоционално хранене. Някой важни неща, които трябва да знаеш.

🍱 Приятелка те кани да почерпи за рожден ден, събирате се да отпразнувате повишението на колега, някой те кани на вечеря да се опознаете, приятел с които не те се виждали отдавна те кани на брънч.

🤫 Ето така за жалост се развиват емоционалното хранене. Казвам го от първо лице и то защото съм минала два пъти през това и двата пъти завърши с точно 10кг качени, и двата пъти беше свързано с приятни моменти във връзка. И двата пъти връзките приключиха, а килограмите и емоционалното хранене остана.

🙏🏽Сега съм 10кг по-слаба и 10пъти по-осъзната.

🫠 И да, някой хора няма да разберат какво точно визирам, и да – някой хора ще помислят, че съм крайна и едва ли не демонизирам храната. И не – не го пиша за тях, а за тези, които ще осъзнаят какво точно визирам.

🌯 Някой казват, че емоционалното хранене започва още от детството, когато ни се внушават грешни представи, например всеки път когато сме послушни получаваме награда – един Kinder ако си оправим стаята,  едно парче торта в сладкарницата ако слушаме, една близалка ако, ако ако.. зависи от родителя.. и така до ден днешен, в който храната ни дава уют, усещане за победа или за добре свършена работа.

🍰 Аз за радост израснах във време, в което нямахме толкова голям избор от от сладости и дали защото не бяхме толкова богати масово или защото пазара не ни заливаше от всякъде с пакетирани боклуци пропуснах това време в което имаше 101 вида шоколадчета и 250 вида вафлички, точно на касата в магазина и точно на височината на детския ръст, въпреки, че приемам, че това може би не седи така при всеки.

🍫Въпреки, че на днешно време един друг мой начин на хранене се обуславя от детска травма, но за този случай ще говоря в друг пост, който ще е по-скоро за връзката с храната, породена от травми, а днес говоря за емоционалното хранене и именно как аз осъзнах че го имам.

🍽️личен пример от моя живот: връзка – запознанството ми с човека започна в заведение на вечеря, прекарахме си много добре и някак си продължи в няколко поредни вечери, след което просто ни остана навик това да прекарваме хубавото си време навън, да излезем на заведение, да вечеряме и да прекарваме времето си заедно с храна до пръсване, тази ми връзка приключи на колосалните 78кг, но за радост осъзнах какво направих и успях да сваля килограмите си отново до -10 кг когато се храних от вкъщи сама и бях променила концепцията за приемане на храната не като споделеност, а просто гориво, необходимо за живота. Чувствах се добре, изглеждах добре, докато не дойде втория човек в живота ми – с него също бяхме големи любители на храната, обаче пък нашия навик беше, че обичахме да си приготвяме храната вкъщи да си хапваме и да си “мезим” цяла вечер пред телевизора, което отново ме караше да прекалявам с храната, да искам да ми е вкусно, да усещам яденето като време на споделеност. Не казвам нищо! И двете ми връзки бяха уникални по свои начин, но просто не трябваше да са така обвързани с храната.. или пък трябваше, за да мога да взема уроците си и още по-добре – да помагам на жени в същата ситуация 🙂 та след това отклонение, нека продължа..

Връзка 2 също завърши с едни килограми качени и след когато този човек излезе от живота ми аз неосъзнавайки че трябва да променя навиките си продължих да приемам всичките храни в опит да си върна някакси спомените, храната ме караше да се чувствам в този уют, който имах когато бях с храната и с човека, някак си намирах удоволствие от това да седнам да се нахраня и да намирам опората, която не намирам в чувствата в към настоящия момент..

🍮 Аз съм сигурна, че доста жени са минавали през това и разбират какво имам в предвид.. а тези, които не разбират може би просто още не осъзнават..

☹️ та качих едни килограми, загубих всякакво самочувствие и това + раздялата ме вкарваше в още по-голяма дупка и този кръг се завърташе и просто завършваше с успокоение и търсене на храна за хубави емоции… започнах да мразя това, което виждам в огледалото, до момента в който не си казах “хайде стига вече осъзнат човек си, минавала си през това. Седни, намери откъде идва проблема и го реши” и така и направих – на днешен ден, отново килограми по-слаба мога да кажа, че проблема е решен, но мога да кажа че този проблем го имат много хора, независимо от пол, възраст и ситуация, но и за много хора е неосъзнат.

☝🏽Аз като специалист се опитвам да обърна внимание, да запозная и да да се боря с това.

‼️Казала съм преди, казвам и сега – храната не трябва по никакъв никакъв начин бъде награда, не трябва да бъде повод, не трябва да бъде свързвана с нищо повече от това, че тя е просто едно гориво за живот. Да се знае истинското ѝ значение, калориите са горивото, което тялото ни използва, но не трябва да търсим удоволствие от нея.

🤫 Удоволствието е да прекарваме време с човека, в това да го гледаме в очите, да се наслаждаваме на аромата му, на гласа му на спомените, които създаваме заедно..

🌹 с този текст и лично откровение се надявам да помогна на някой да осъзнае, пък ако не му се е случвало да знае.

🤸🏽‍♂️ ако търсите Вашият треньор, специалист по хранене и човек, с който да сложите начало на новото си аз – оставам на разположение.

✉️ лично съобщение в социалните мрежи

📞 на телефон 0896848627